Joomla TemplatesBest Web HostingBest Joomla Hosting
В трамвая някой ме притиска ...
втор: Георги Деничин

В трамвая някой ме притиска. В мен се надига гневна вълна. Нахалник! Заемам твърда стойка и оказвам отпор. Не отстъпвам и сантиметър от “моята” територия – нищо, че от другата ми страна има място. Няма да му се дам! Отстъплението е поражение!

На улицата срещу мен върви млад човек. Погледите ни се срещат и се заключват един в друг. Никой не иска да отмести очи пръв. Мълчалив “дуел” с остри, напрегнати, враждебни погледи. Не издържам и поглеждам встрани. Усещам тържеството на другия. Той е проявил сила на волята. Той е по-силен. В мен – чувството, че отново съм победен. Слабак! В главата ми скачат картини на реванш с физическо измерение ... Когато му стъпя на врата ще разбере той ...

Автомобил по улиците на София – бойна машина на бойно поле, пред което “Звездни войни” бледнеят ...

Войната продължава. Всеки е конкурент. Затваряме се в брони от мускулно и психическо напрежение, за да не допуснем другите до себе си. Външният свят е заплаха. Най-малкото движение от вън, предизвиква реакция на отблъскване. Така живеем: аз – срещу всичко, което е “не-аз”. Всеки срещу всеки ... Годините минават без чувство за удовлетворение от живота. Години на търсене на виновния. Правителството, комшията, турското робство, комунистите, Иван Костов, тъщата, шофьорите от градския транспорт, пешеходците, американците и руснаците (заедно или поотделно), държавна сигурност, демократите, демокрацията, богатите, различните ... Мнозина интуитивно схващат, че такъв живот е улица без изход, но малко са онези, които разбират какво трябва да се промени, а още по-малко онези, които имат (или на които са останали) сили да го направят. А трябва много сила – защото силата,  която ни принуждава да бъдем такива, каквито сме, е огромна.

Все пак, ако мотивацията за промяна е твърда, надежда има.

Някой в трамвая ме притиска. Може би не е могъл да запази равновесие на завоя или притиснат от други зад него. Имам три възможности – да натисна срещу него – отпор!; да се отдръпна, неочаквано лишавайки го от опора там, където я е очаквал - така, че да залитне още повече (а ако падне – още по-добре) – “друг път да внимаваш кого натискаш!”; и накрая - да му дам приятелска опора с тялото си, помагайки му да запази равновесие. Тя е отрицание на войнствената твърдост на първата възможност или хитрата “техника” на втората. Първите две са варианти на противопоставянето и разделението (“аз – не-аз”). Третата е вариант на сътрудничество. Философията: “всички заедно”, “всичко е единно”.

Разбирането на третия вариант започва от разбирането, че същността на всеки отделен човек, на всяка личност, е единна. Това, което е “вътре”, се проявява и “вън”,  което е в “сърцето”, се изразява от тялото. Затова, ако променим тялото, променяме и психиката и обратно. Когато тези две са в хармония, можем да намерим и хармонията с външната среда – социална и природна.

Пътят на тайджичуан е път на сътрудничеството. Този път може да промени всеки, който има достатъчно силна и искрена мотивация за това.