Joomla TemplatesBest Web HostingBest Joomla Hosting
УШУ: ДРЕВНО БОЙНО ИЗКУСТВО И СПОРТ НА БЪДЕЩЕТО
There are no translations available.


Автор: Георги Деничин

Един млад спорт с корени в древността се бори
да намери своето място в България.

Бойните изкуства на Китай са познати с обобщаващото наименование “ушу”. Те включват над хиляда стилове и разновидности и имат непрекъсната хилядолетна традиция от най-дълбока древност до наши дни. Зародили се в дълбините на историята, те постоянно са се развивали и усъвършенствали. В миналото техниките им са били най-строго пазена тайна и са били предавани от баща на син, от учител на ученик. В онези времена те са били оръжие гарантиращо здравето и живота на владеещите ги и поради това са били достояние на малцина.

През 19 и 20 век ушу получава широко разпространение и днес то се практикува от стотици милиони хора в Китай. Превръщането на на ушу от затворена тайна система - в масово занимание на населението на тази най-голяма страна в света е огромен скок в неговото развитие. От средата на 20 век тръгва и шествието на ушу по света.

С какво може да се обясни изключителната жизненост на това древно изкуство, позволила неговото съхранение и големия му разцвет днес? Може ли отговорът на този въпрос да бъде търсен само в привлекателността на неговата бойно-приложна страна? Този му аспект е неоспорим – но ... други страни и народи също са имали свои бойни изкуства, които след появяването на огнестрелното оръжие са изчезнали. Известното “въстание на боксьорите” в края на 19 век е разгромено благодарение на използването от страна на англичаните на огнестрелно оръжие. Поражението му обаче не води до изчезването на ушу. Закономерен е тогава въпросът защо един и същи исторически факт – технологичното развитие на оръжието, води до един резултат в едни страни и противоположен резултат в Китай?

Китайската поговорка гласи: “Пищна корона има дървото с дълбоки корени.” А корените на ушу наистина са дълбоки. Те здраво го свързват с китайската философия, с традиционната китайска медицина, с изкуството и със спорта.

Философията заема особено място в живота на китайския народ. Класическата китайска философия е философия на опита, на прякото, неопосредствано познание, а не на умствената спекулация и схоластиката. Очистването на “сърцето” (съзнанието) от замъгляващото го опосредствано, линейно логическо мислене е нейният метод. Този метод дава възможност за пряко отражение на действителността и обмен на информация с природата. Но това е и вътрешният метод на ушу. Чрез него мисълта и действието се сливат в едно с вселената - и в това е силата и тайната на ушу. Затова философията е основата на ушу - и ушу е психофизически израз на философията. Изучаването на ушу дава възможност за дълбоко познание на себе си, на света и на мястото на човека в него. Това е път за постигане на дълбоко душевно равновесие и удовлетворение от живота. В нашето време на противопоставяне, конфликти и постоянно измъчващо ни вътрешно неудовлетворение това, което получаваме от ушу има изключителна ценност и привлекателност за много от съвременниците ни.

Ушу е тясно свързано и с традиционната китайска медицина. Според нея здравето е състояние на равновесие на жизнените (физически, психически и духовни) процеси и жизнената енергия в рамките на цялостния организъм на човека. Симптоматичното лечение и е чуждо, тя третира първопричините на заболяванията, които се крият в блокажите, препятстващи пълноценното протичане на енергията. Нейният метод е насочен към отстраняване на тези блокажи с цел освобождаване на естествения поток на енергията. Но до такъв резултат води и практикуването на ушу, чийто лечебен ефект е доказан от многобройни обективни научни изследвания както в Китай, така и в САЩ и други западни страни.

В днешно време все повече нараства популярността и на спортната разновидност на ушу известна като “модерно” ушу. “Модерното” ушу включва ограничен брой специално създадени стандартизирани комплекси (т.нар. “форми” или “таолу”), изпълнението на които се оценява по строги критерии – така, както е например в гимнастиката. Другото негово направление са двубоите (“саншоу”). Те са подобни на кик-бокса, но имат по-свободни правила с по-широк обхват на разрешените техники.

Създаването на “модерното” ушу има за цел още по-широкото разпространение на ушу, основно сред младите хора. Но това не означава обръщане на гръб или изместване на традиционните стилове от “модерното” ушу макар и такава тенденция да е имало в периода от 50-те до 80-те години на миналия век в Китай. Днес това е преодоляно и “модерното” се развива на равни нога с традиционните стилове. По ушу се провеждат световни и континентални първенства и други международни и национални състезания, в програмата на които има състезания както по “модерно”, така и по традиционно. Единствената неравнопоставеност между тези две направления е по отношение на олимпиадите. Чрез Международната федерация по ушу (МФУ) “модерното” кандидатства за признаване от страна на МОК и включването му в списъка на олимпийските спортове. Тук не фигурира традиционното ушу – и това е разбираемо. Немислимо е да се очаква включването в Олимпийските игри на спорт, в който биха се разпределяли няколкостотин комплекта медали. Но полето за развитие и изява на традиционното изкуство остава достатъчно широко – от сферата на масовата физкултура и спорт до целия диапазон на национални и международни състезания завършващ на върха със световните първенства.

Ушу отдавна е напуснало границите на родината си. Китайските бойни изкуства са в основата на националните бойни изкуства на Япония, Корея, Виетнам и някои други азиатски страни и печелят все по-голяма популярност в останалия свят. Едва ли има страна в света, в която да не се практикува ушу, а в някои от западните държави и САЩ масовостта му става все по-голяма. В някои държави като Германия например, застрахователните компании дават отстъпка от застрахователните премии на компании, чиито служители се занимават в свободното си време с някои от стиловете на ушу. Счита се, че такива служители няма да боледуват и е по-малко вероятно да станат жертва на производствени аварии. Така в крайна сметка застрахователите печелят въпреки намалените размери на премиите, а печалбите на работодателите нарастват в резултат на намалените отсъствия по болест и на повишената производителност на труда.

Благодарение на прозорливостта, широтата на мисленето и патриотизма на някои от най-големите майстори в Китай, през миналия век ушу беше извадено от затворените му рамки и беше направено достояние на китайския народ. В епоха, в която Китай е раздиран от междуособици, войни, мизерия, глад и епидемии, ушу е станало средство за оздравяване на нацията. Трябва да се отбележи и ролята на китайското правителство през втората половина на века, което, макар и с някои колебания, издигна като своя официална политика укрепването на здравето и жизнените сили на китайците чрез масовото практикуване на ушу. Психическото и физическото здраве на народа е здраве и сила и за държавата и бизнеса. Подобно отношение все повече започва да определя мисленето на бизнеса и на някои правителства в Европа и САЩ.

Къде е България?

Създадената през 1990 г. Българска федерация по ушу (БФУ) е една от малките спортни федерации в страната. Преминала през различни перипетии и трусове в своето развитие, днес тя има ясен поглед за посоката, в която трябва да се върви. Не можем да се надяваме на успех встрани от главния поток на световното ушу олицетворяван от признатата от МОК Международна федерация по ушу. Макар и представители на БФУ да присъстваха през 1990 г. на учредителния конгрес на МФУ, дълги години връзките ни със световната федерация на практика бяха прекъснати. От 2004 година българското ушу все по-често се изявява на международни състезания и турнири, като за този кратък период на тези състезания бяха завоювани десетки призови места. През 2006 г. националният отбор на Българската федерация по ушу участва за първи път на официално европейско първенство, спечелвайки две четвърти, две пети и две шести места – един добър резултат, като се има предвид дългогодишната ни изолация. По инициатива на България, в края на февруари предстои учредяването на Федерация по ушу на страните от югоизточна Европа и организирането на регионални първенства на тези страни.

Но без утвърждаване в страната не може да има надежда за стабилно утвърждаване на международната спортна арена. А боледуващата ни и отчуждена младеж има нужда от средство, което да помогне за укрепване на нейните физически и психически сили. Такова средство може да бъде масовизирането на ушу в страната – така, както в един не толкова отдавнашен период е станало в неговата родина. Много фактори са в основата на впечатляващия прогрес на Китай, но един от тях безспорно е ролята, изиграна от масовизирането на ушу.

В разстояние на една година Българската федерация по ушу на два пъти получи големи дарения от Китай – общо над 300 броя тренировъчни оръжия. Това е жест, който стана възможен благодарение на създадените добри отношения с китайското посолство в София и проявеното разбиране от страна на неговото ръководство. Той се оценява високо от федерацията - получената помощ е навременна и тя неизбежно ще даде положителен тласък за развитието на българското ушу. По този повод БФУ организира тържествена церемония за връчване на благодарствен плакет на Посланика на Китай. Събитието се състоя на 30.01.2007 г. в Държавната агенция за младежта и спорта и на него присъства заместник-председателят на ДАМС професор Маргаритов, както и представители на медиите.

Високите цели могат да бъдат постигнати с големи и самоотвержени усилия и единство в мисленето на водещите личности и организации. Самоотвержеността може да преодолее големи препятствия, но, ако липсва помощта на институциите тези цели трудно могат да бъдат постигнати в кратки срокове. България разполага с талантлива, но немногобройна база от треньори и спортисти, но възможностите на БФУ все още са ограничени. Затова федерацията разчита, че и ръководството на ДАМС ще обърне внимание на нуждите на българското ушу.

Красотата и огромният потенциал на ушу дават възможност то да се счита за спорта на бъдещето. По един на пръв поглед парадоксален начин, от смъртоносно бойно изкуство, ушу се е превърнало в средство за постигане на мир със себе си и мир в общество раздирано от дълбоки проблеми.

Българската федерация по ушу вярва, че този потенциал ще може да се използва и у нас.