Българска асоциация по традиционен Ян тайджичуан

Автор: Георги Деничин

Един млад спорт с корени в древността се бори
да намери своето място в България.

Бойните изкуства на Китай са познати с обобщаващото наименование “ушу”. Те включват над хиляда стилове и разновидности и имат непрекъсната хилядолетна традиция от най-дълбока древност до наши дни. Зародили се в дълбините на историята, те постоянно са се развивали и усъвършенствали. В миналото техниките им са били най-строго пазена тайна и са били предавани от баща на син, от учител на ученик. В онези времена те са били оръжие гарантиращо здравето и живота на владеещите ги и поради това са били достояние на малцина.

През 19 и 20 век ушу получава широко разпространение и днес то се практикува от стотици милиони хора в Китай. Превръщането на на ушу от затворена тайна система - в масово занимание на населението на тази най-голяма страна в света е огромен скок в неговото развитие. От средата на 20 век тръгва и шествието на ушу по света.

В трамвая някой ме притиска. В мен се надига гневна вълна. Нахалник! Заемам твърда стойка и оказвам отпор. Не отстъпвам и сантиметър от “моята” територия – нищо, че от другата ми страна има място. Няма да му се дам! Отстъплението е поражение!

На улицата срещу мен върви млад човек. Погледите ни се срещат и се заключват един в друг. Никой не иска да отмести очи пръв. Мълчалив “дуел” с остри, напрегнати, враждебни погледи. Не издържам и поглеждам встрани. Усещам тържеството на другия. Той е проявил сила на волята. Той е по-силен. В мен – чувството, че отново съм победен. Слабак! В главата ми скачат картини на реванш с физическо измерение ... Когато му стъпя на врата ще разбере той ...